Svetomir Yanarov
Потребител
| Мнения: 23 |   |
|
Живота си струва!Борете се ! - 2007/11/02 22:27
Роден на 7 август 1976 г. в гр. Севлиево в семейство на работници. Завършил съм средното си образование в СОУ" Васил Левски" със специалност организация и технология на търговската дейност. През 1996г. бях приет да уча във ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий " със специалност балканистика . . Запленен от любовта към археологията и историята аз продължих да се развивам в същата насока. След завършването си през 2001г. се преместих да живея в София с надеждата да получа по-голяма професионална реализация на амбициите си. Имах горещото желание да специализирам магистратура преквалификация културен туризъм. Това беше една нова специалност, която щеше да ми даде по-голямо приложение на целите ми. Всичко вървеше добре до пролетта на 2003г., когато постъпих в Александровска болница за лечение и скоро стана ясно, че бъбреците ми са увредени и до края на годината състоянието ми се влоши. Стана ясно че нещата са необратими за мен и че е въпрос на време да бъда включен на хемодиализа.
В началото на 2004г това стана и аз . бях включен в системата за хемодиализно лечение към болница “Царица Йоанна” в София. Сблъскал се с жестоката действителност в българското здравеопазване в областта на трансплантациите. Cкоро ми стана ясно, че въпреки, че фигурирам в листата на чакащите, вероятността да бъда трансплантиран в България е нищожна. Бях готов да се откажа, когато мои приятели ми вдъхнаха надежда за живот и ми предложиха заедно да намерим дарители-спонсори за такава операция, обаче в чужбина. Благодарение на многото хора, които дариха средства за мен, през март 2006г. аз заминах за Пакистан, окуражен от новините за успешните трансплантации на българи там. Операцията ми беше извършена на 15 март 2006г и то успешно, но след като се прибрах в България получих остра реакция на отхвърляне и два пъти бях опериран по спешност, за да се спаси живота ми. Прекарах близо година ту влизайки ,ту излизайки от болница ,но обнадежден, че всичко ще се оправи.За този мъчителен за мен период аз претърпях няколко оперативни намеси. В крайна сметка в края на 2006г. ми махат бъбрекат който вече не функционираше.Може би щеше да е нормално да рухна и да изпадна в самосъжаление,или просто да спра борбата до тук.Но скоро разбрах че от подобно нещо губя единственно аз.Това е моя битка,може би най важната в живота ми.
Защо ви пиша тези редове!Ами просто -защото не искам да се предавате всички Вие млади хора много от вас вече се познавам с историята ви и знам от личен опит какво си мислите ,че живота ви е свършил и ще спре преди да е започнал истински.
Грешите мили приятели!
Аз вече го преживях и да ви кажа сега знам че си струва !Диализата е тежка болест от която често се умира но ще се боря-искам да ви помоля да го направим заедно вие всички!
Животът си стрева заради самия живот!
Заедно ще успеем и ако съм разбрал нещо което ще ви бъде от полза от страданията си ще съм щастлив да го споделя с вас!Нека се борим заедно.
Противно на очакванията на много хора аз се заредих с воля и жажда за живот. Решен да се боря за изгубеното си здраве.Всеки ден се будя с надеждата, че ще дойде ден и ще се трансплантирам и този път може би операцията ще е успешна. Горчивия опит ме е научил, че човек не трябва да чака някой друг да му сбъдне мечтите, а да се опита да си ги сбъдне сам, до колкото му позволяват силите. Сега съм на 30 години и не искам живота ми да свърши до тук. Искам да живея, да следвам мечтите си и да се отърва от ада на диализата. Това може да стане само с нова трансплантация и да се надяваме вече да е успешна. Освен това искам да мога да пътувам и специализирам в Европа и Близкия Исток, за да посетя и други центрове на цивилизацията. По този начин мисля, че мога да бъда полезен, както на себе си така и на другите. Обръщайки се към хилядите хора, които не са запознати с това, какво изпитват хора като нас - искам да им кажа, че живота би бил по прекрасен, ако живеем всички заедно. По характер съм борбенна личност с цели и стремежи. Иска ми се да вярвам, че рано или късно ще сбъдна мечтите си. Но за сега имам по проста и по важна мечта - просто един нов бъбрек.
Това е моята мечта…за сега.Нека живеем заедно за да имаме по красиви мечти.
Подробности има на сайта ми!
|
Форум 
