adin
Администратор
| Мнения: 120 |  |
|
Отг: Отечествен фронт-моята история - 2008/05/16 22:09
"Тази събота, 17 май, социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ще разкаже за войната, която 31-годишния Светомир води за живота си всеки ден.
„Войната винаги идва при нас точно тогава, когато си мислим, че точно на нас няма да ни се случи, разказва Мартин Карбовски.
Става дума за обикновената житейска война, която у нас в държавата България изглежда винаги обречена. Войната на едно момче, за която ще ви разкажем днес, е проста – вчера е пиел бира, вчера се е хранил нормално, вчера е имал приятелка.
Днес бъбреците му отказват. Отказват от доста време. Светомир е на 31 години и е вързан буквално с машината. Една от най-страшните думи на този свят, мисля си, е думата “хемодиализа”. Звучи отчайващо! Отчайващо обаче само за тези, които се отчайват. Битката на Светомир е страшна – на няколко пъти ще се попитате: „Защо досега не се е отказал?” Отговорът е прост – защото му се живее...”
Преди четири години Светомир не е и очаквал, че това ще бъде неговата съдба. През 2003 година той влиза в болница и разбира, че бъбреците му са необратимо увредени и половин година по-късно вече е на хемодиализа.
Както сам признава загубил половин година в самосъжаление, след което решава да си направи трансплантация в Пакистан. Малко след като се прибира в България получава криза – следват две животоспасяващи операции и резултатът е изваден бъбрек и липса на каквато и да е бъбречна дейност.
„Това не е просто една сълзлива история, с която искаме да ви трогнем, коментира Карбовски. – Това е история за една трансплантация в Пакистан. Евтина трансплантация – такава, каквато могат уж да си позволят всички. Такава, каквато е в основата на сценарий на страшни американски филми.
Отиваш в Пакистан и ти трябва бъбрек. Запознаваш ли се с човека, от който го вадят, за да го сложат в тебе? На ръка ли му плащаш? Чисто ли е в пакистанската болница? Операционните маси една до друга ли са – от пакистанеца вадят бъбрека, и веднага го слагат в тебе? Ужасни въпроси в една ужасна война на българското оцеляване, чиято фронтова линия стига чак до Пакистан...
България се оказва, че не е в Евробанката за трансплантации и за хора като Светомир остава да се мъчат и да чакат малките гадни български чиновници да ги заболи бъбрек, за да се сетят какво му е на него...”
Днес Светомир продължава да е три пъти в седмицата вързан за машината. Трябват му 40 000 евро за операция в Русия. Събрал е 20 - от концерти на приятели. В стаята му продължава да виси един надпис. Надписът гласи: "Ако разсъмването ти се даде, без да си страдал за него, не можеш да го видиш!".
Покрай нас живеят толкова много хора, които страдат заради българското разсъмване, че един ден сигурно слънцето ще ни направи слепи от толкова чакане да се разсъмне.
Знаем колко е тъжно и излишно по време на мач, по време на лято и по времето, когато някой е здрав, да искаме да помогнете на Светомир. Но това е нашата работа. Вашата е да помогнете. Не става дума само за едно момче на 31-а. Става дума за отлюспените хора, в които се превръщаме и рано или късно по един или друг начин всеки от нас бива отлюспен от живота и почва да чака разсъмване."
Източник: www.ntv.bg
|
Форум 
