strannica
Потребител
| Мнения: 47 |   |
|
Донорство и трансплантации в БГ медиите - 2008/09/30 21:51
Бихте ли споделяли с останалите кой къде какво чете по темата? Безспорно, целта на всички събрани чрез този сайт е намиране на варианти за лечение, болници и финансиране, а не да се намираме на приказки и да си правим литературни четения, но е ясно, че всеки (особено що се отнася до бъбречно-болните)дерзае и рови и се опитва да изчете всичко под слънцето, изписано по посочените теми, които определено са изключително непопулярни за българската преса. Добре е всички тук да сме максимално добре информирани. Така че, ако намирате нещо писано на български, което мислите, че си струва да бъде споделено, ако на вас ви е донесло ценна информация и източника ви изглежда надежден, моля сложете един линк тук – със сигурност тази информация може да осведоми и някой друг. Даже и да е по-старичко – защото не се знае дали нещо ново е писано по темата след това.
|
|
|
|
strannica
Потребител
| Мнения: 47 | |
|
Липсата на донори и пари ограничава бъбр. транспл - 2008/09/30 22:05
Ето една статия, която намирам за доста информативна. Цитирани са важни данни, някои от които не съм срещала никъде досега. Стара е и някои цифри вероятно не са актуални, но не мисля, че ситуацията е особено променена в последните 7-8 години. Фактологичната информация може все пак да е от полза когато ще адресираме този проблем в писма и конкретни искания.
Липсата на донори и на пари ограничава бъбречната трансплантация
Зад негласната борба между привържениците на диализата и присаждането на органи стоят фармацевтични интереси
На хронично диализно лечение (включване към апарат, заместващ функцията на бъбреците) в България са 2200 души. Животът на тези хора е един безкраен кошмар. Хемодиализата се прави три пъти в седмицата по четири часа. Тези пациенти са лишени от елементарни удоволствия (да пътуват например). А работодателите са обяснимо резервирани към тях. Алтернатива на това мъчително съществуване е присаждането на бъбреци.
Първата такава операция у нас е извършена през 1968 г. До 1997 г. са направени 51 трансплантации на органи от живи донори и 76 от трупни. Само през 1999 г. 70 пациенти са получили бъбрек чрез присаждане. Операцията означава качествено нов живот за болните.
Държавата постави акцент върху трансплантацията, наричана още лицето на медицината, през 1998 г. Сформиран бе Национален съвет по трансплантация. Изградена беше донорска мрежа с 14 бази в страната, определени бяха национален и регионални координатори. Целият процес е добре подплатен законодателно. Организацията по извършването на самата операция е доста сложна и налага отлично сработване между много екипи и клиники. Докторите се борят с времето. В рамките на 24 часа трябва да се извърши оперативното изваждане на бъбреците от донора и присаждането им на пациента. “Не са ни нужни епизодични успехи и сензации, а добре отработен прозрачен механизъм. В него не трябва да има нищо случайно. Системата трябва да работи стабилно, хората трябва да имат доверие в нея. Това е заложената философия”, коментира д-р Георги Лазаров, държавен експерт в Министерството на здравеопазването.
Организацията
И у нас, и в чужбина преобладават трансплантациите на органи от трупни донори. Специална наредба определя критериите за установяване на мозъчна смърт. Законът дава право да се вземат органите, без да се иска одобрението на роднините на починалия. Нашите лекари обаче задължително искат съгласието на близките. Това е железен закон в гилдията. Обикновено донори стават здрави хора, застигнати от случайна смърт. Върху техните роднини се стоварва и неочакваната трагична вест за гибелта им, и молбата да вземат решение да дарят органи. Казусът не е лек. Хората не са подготвени. Като цяло обществото е деликатно настроено към проблема. А той е основен, когато се говори за бъдещето на трансплантацията у нас.
Когато близките на починалия са дали съгласие, се пристъпва към експлантация на органите. Операцията се извършва от лекарски екипи от катедрата по урология в Александровска болница и от секцията по урология в “Пирогов”. После се пристъпва към имунологично изследване на органите в секцията по клинична и трансплантационна имунология към Александровска болница. Това е задължително, защото без имунологична близост организмът отхвърля бъбрека. Цялата информация се съхранява в компютър и се насочва към докторите от следващата брънка - диспансера по бъбречна трансплантация към Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница. Компютър подрежда имената на чакащите пациенти, чиито показатели са най-близо до имунохарактеристиката на проверените бъбреци. Болните, готови за трансплантация, са диспансеризирани предварително в хемодиализните центрове в страната (те са 62). Там се следи клиничното състояние на чакащите за операция. В окончателния избор на кого да бъде присаден бъбрек участват много хора. От чисто медицинска гледна точка няма смисъл да се действа на принципа “свой човек - дай да го уредим”. Ако донорският орган не отговаря на показателите на пациента, операцията се обезсмисля. “Не е възможно някой да изпревари някого. Не може да има по-малко от 40% тъканна съвместимост между дарител и реципиент”, уточнява доц. Петър Панчев, завеждащ сектор по бъбречна трансплантация и национален консултант по бъбречна трансплантация в катедрата по урология при Александровска болница.
В крайна сметка се избират двама пациенти, на които се присажда по един бъбрек. Трансплантациите се извършват в “Пирогов” и в Александровска болница. Много често хирурзите са били на крак в продължение на 24 часа. За всяка операция за първи път миналата година екипите са получили целево по 70 лв. Парите се дават само на четирима лекари от експлантиращия екип и на трима от тези, които извършват трансплантацията. Ако в процеса се включат повече специалисти, проблемът с разпределението на сумите става деликатен. Останалите участници във веригата не получават нито лев допълнително.
След операцията
Операцията означава край на диализата. Но не и край на проблемите на пациента. “Първата година е много опасна за трансплантирания. Организмът му се променя заради интервенцията и трябва да се приспособи към органа. Вземат се задължителни медикаменти (имуносупресори), които потискат имунната система до някаква допустима граница, за да се предотврати отхвърлянето на присадения орган. Уязвим си. За 48 часа можеш да си отидеш от пневмония”, разказва Димитър Момчилов, председател на Съюза на бъбречнотрансплантираните у нас. Много усилия и средства са хвърлени в следоперативната организация на процеса. Оперираните получават имуносупресорите (три) безплатно. За останалите медикаменти (против високо кръвно налягане, против анемия, за костите, черния дроб и пр.) ползват намаление от 20-50%. “Странно е, че докато са на диализа, тези лекарства са безплатни за болните. След трансплантацията основната тежест за тях вече се поема от пациента. Когато става въпрос за цял курс, а не за инцидентно лечение, сумите стават големи. Този разход едва ли би натежал особено на държавата, тъй като от подобни медикаменти се нуждаят едва 3-5% от трансплантираните”, смята доц. Боряна Белева, ръководител на диспансера по бъбречна трансплантация.
Финансирането
Лечението на един болен на хемодиализа у нас е 22 500 лв. на година, уточнява д-р Георги Лазаров от МЗ. Спорно е колко струва една бъбречна трансплантация в България. Според доц. Петър Панчев между 4700 - 5000 долара, но без да се включва трудът на лекаря. Изчислено е обаче, че след първата година от операцията годишните разходи за един болен стават по-малко в сравнение с разходите за хемодиализа. Сега средствата за двата вида лечение се поемат от бюджета. След началото на здравната реформа нито хемодиализата, нито трансплантацията ще се финансират от Националната здравноосигурителна каса. Разходите ще се поемат пак от бюджета, съобщиха официално от пресцентъра на касата. “В Германия здравната каса поема 100% разходите за лечение на трансплантираните, тя плаща даже антибиотика им, ако се наложи. Във Франция 100% от средствата също се поемат от здравната каса, но не пожизнено, разказва доц. Боряна Белева. В Норвегия пациентът внася малък процент от заплатата или пенсията си в касата, но срещу това получава всичко необходимо безплатно, независимо какво и колко пъти. В Белгия касата поема разходите за трансплантация и поддържане на живота. В Швейцария пациентът заплаща 10% от цената на медикаментите. В Испания държавният бюджет поема всички разходи.”
Въпросът с бъдещото финансиране има твърде много нюанси. В цялото кълбо от въпросителни около здравната реформа оперираните се надяват да се потърси отговор и на техните специфични проблеми. “Ако трансплантираните влязат в общата група и към тях се приложи общовалидният за всички пакет от здравни услуги, това не винаги ще е достатъчно за тях. На хората с присадени органи трябва да се дадат по-големи възможности, отколкото на останалите”, смята доц. Боряна Белева. “Ние сме нито риба, нито рак, защото не се подчиняваме на общи правила. Един нормален човек може да посети примерно два пъти лекар в годината. Ние го посещаваме десетократно повече. Когато регламентират правата на различните групи, трябва да се знае къде сме ние, диспансеризираните. Хем сме на домашно лечение, хем на болнично”, припомня Димитър Момчилов.
Говори се за неафиширана борба между привържениците на диализата и на трансплантацията. Различни лобита се борят за повече средства от бюджета. В основата на противоборството стоят интересите на фармацевтични гиганти, осигуряващи лекарства, чието плащане е гарантирано от държавата. Специалистите са на мнение, че противопоставянето на двете форми на лечение е безсмислено, защото те не са антагонистични. Не може да се смята, че трансплантацията ще се развие до такава степен, че ще обезсмисли диализата. Двата ограничаващи фактора - липсата на донори и на пари, вероятно ще продължат да бъдат в сила и в бъдеще.
ОБЩЕСТВО
Начало / Брой 15, 14 април 2000, 00:00 / ОБЩЕСТВО
Мара ГЕОРГИЕВА Печат Изпращане
|
|
|
|
Nina Ivanova
Потребител
| Мнения: 94 | |
|
Отг: Липсата на донори и пари ограничава бъбр. тра - 2008/09/30 22:47
За съжаление това е жестоката истина . Не сме член и на Евротрансплант . От Европа ни отказват по тази причина .
Миналата година писах на клиника по трансплантация в Мадрид - "Ла Паз " за Роси . Те ми отговориха , че си имаме такива специалисти . Т.е. културно ми отказаха . През последнита години Испания бележи голям напредък в трансплантациите . Ето малко информация :
Донорството по света
Над 40 хил. души в Европа очакват трансплантация на орган, а десетина европейци умират всеки ден заради това, че не са им били присадени органи. Положението във всяка една от 27-те страни на ЕС е различно.
Водеща страна в Европа в трансплантациите е Испания, където на всеки милион души има 34 донори. За сравнение Великобритания е с 13,4 донори на милион души, а Гърция - едва с шест.
През 2006 г. в Испания 1550 починали са осигурили 3829 трансплантации, основно на бъбреци, черни и бели дробове. Еврокомисията иска да използва
ИСПАНСКИЯ МОДЕЛ
за да го наложи във всичките 27 страни членки.
Проблемът с донорството:
Основният проблем е липсата на донори.
ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
възложиха надежди, че ще промени негативната тенденция за даряване на органи.
Сега всеки българин е потенциален донор на органи, ако приживе не е декларирал обратното. Приета е и нова национална програма за донорството до 2013 г.
Съгласно закона за първи път Министерството на здравеопазването финансира всички етапи от процеса на трансплантация - от откриването на донор до едногодишното лечение на получателя на нов орган. Има още доста причини, които забавят донорството. Но законът изисква да се говори с близките. И тук излиза един дискусионен въпрос - кои са близките? Ако съпругата се съгласи, децата могат да не се съгласят, ако майката се съгласи, бащата може да не се съгласи. Това е много спорно. Преди две издания на закона беше казано, че по презумпция се взимат органи без съгласие на близките, освен ако пациентите не са непълнолетни. Но сега това говорене с близките действително затруднява, но все пак така е прието.
Според Изпълнителната Агенция по Трансплантации към края на 2006 г. и началото на 2007 г 468 българи заявяват изрично своето желание да станат донор на органи след смъртта си.
чакащите за трансплантация:
2006г.-за присаждане на бъбрек – 611 души
за присаждане на сърце – 38
за черен дроб – 24
За 2006 година са направени общо 45 органни трансплантации.
2007 за присаждане на бъбрек – 784 души
за присаждане на сърце – 41
за черен дроб – 38
За 2007 година са направени общо 37 органни трансплантации.
2008г.-за присаждане на бъбрек – 947 души
за присаждане на сърце – 87
за черен дроб – 89
|
|
|
|
strannica
Потребител
| Мнения: 47 | |
|
Отг: Липсата на донори и пари ограничава бъбр. тра - 2008/10/01 07:44
Т.е. закона ни ли е калпав, организацията и инфраструктурата ни ли са калпави (в лицето на трансплантационни координатори и координиране на самото даряване) или народа ни е калпав, та не дарява?
Моля помогнете ми да се ориентирам в цялата тая калпавщина – следя нещата само от 2 години!
Нали испанския закон (а и на много други неголеми страни) е като нашия: всеки е донор по презумпция. Как така те имат 26 донора на милион население (според по-консервативната статистика, която аз съм срещала, а в цитираната по-горе, даже 32), а в БГ имаме 2-ма донора на милион (май и толкова не се падат дори)? Само у нас ли искат съгласието на близките, се чудя – нима в другите подобни страни са свободни “по презумпция” да “разфасоват”? Или, може би, нашите нещастни близки са по-покрусени от испанските?...
Нашите лекари или социални работници-координатори не знаят как да питат ли? Има ли ги въобще тези КООРДИНАТОРИ от “изградената донорска мрежа с 14 бази в страната”- цитирани в статията от 2000 година още? И кои са тези 14 бази? – За “донорски ситуации”, както у нас ги наричат в пресата, сме чували само от Плевен (най-вече) и от Варна, ако не се лъжа. Само там ли знаят как да питат? Ако лекарите ни са задължени да питат до девето коляно и това тяхно питане е заложено в нашия закон, какъв е смисъла на презумпцията и подразбиращото се съгласие на потенциалния дарител, който, уви, вече е неспособен да го даде? Защо на българския гражданин стринка му трябва да се разпорежда с органите му?
Липсата на прозрачност ли е проблема ни? Няма отчетност и гласност – хората не чуват, не знаят, не вярват? Агенцията по трансплантация не е публикувала новина за дейността си от ноември 2007!? Форум медикус съобщи за “донорска ситуация” от Плевен около 9-9-08 в 35тия си брой (не мога да го издиря вече – в архива им е). Нима това не е новина, достойна за печата ни? Или поне за Агенцията да сподели с нас? Особено като се има предвид редкостта на подобни случаи?
Извинете ме, че към вас изливам тези си по-скоро риторични въпроси – вие тук сте последните, които са длъжни да слушат подобни излияния... Всъщност не сте длъжни... Просто изпитвам нужда да крещя, да викам, а не зная къде да го сторя...
|
|
|
|
Nina Ivanova
Потребител
| Мнения: 94 | |
|
Отг: Липсата на донори и пари ограничава бъбр. тра - 2008/10/01 20:38
Така е . И на мен ми идва да крещя , но това е похабена енергия .По-добре да я насочим на друго място .
Проблемът за донорството е болезнен . Като че ли се въртим в омагьосан кръг .Трябва в училище да казват на децата какво означава да се спаси човешки живот . Медиите също трябва да помогнат в тази насока . Защото човек не се замисля за тези неща , когато е здрав . Проглушват ни ушите с какво ли не , здравни беседи , информация и др. няма да е излишно .В болниците също е необходимо адекватно действие .
В Испания имат друго съзнание , друго мислене . Ние сме....и аз не знам къде .
|
|
|
|
strannica
Потребител
| Мнения: 47 | |
|
Предаване по БНТ за трансплантациите в Бг - 2008/10/30 18:55
ПРЕДАВАНЕ ПО БНТ С УЧАСТИЕТО НА АПБЗ С ТЕМА ЗА
ТРАНСПЛАНТАЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПРЕДАВАНЕ НА БНТ С УЧАСТИЕТО НА АПБЗ
27.10.2008
АПБЗ участва в записа на предаването на БНТ "Едни от нас" с водеща Ива Димитрова.
Предаването ще се излъчи на 04.11.2008 г. от 23 часа с тема за трансплантациите в България.
Участие още взеха:
* Проф. Христо Куманов, Директор на Изпълнителната агенция по трансплантация;
* Д-р Валентин Владимиров от Клиниката по урология към
УМБАЛ "Александровска";
* Светломир Янаров, който се бори за своя шанс за качествен живот с бъбречна трансплантация.
http://apbz.eu/pages/index.php
|
|
|
|
|
Форум 
